Ревността: хората не са предмети!

Искам да поговорим за ревността. Като цяло. Нека започнем със стандартната част, а именно - със сухата дефиниция. И така:

Ревността е емоция (!) свързвана с негативни (!!) мисли и чувства, породени от страх, несигурност и силно притеснение относно очаквана (със или без реално основание) загуба на нещо, което потърпевшият цени - обикновено човек (!!!), с когото има даден вид връзка. Тази емоция често е комбинация от чувство за отхвърленост, силен гняв, неконкурентоспособност (!?!?), безпомощност и отвращение (от другия или от себе си).

Дефинициите са хубаво нещо - прости и ясни. Те обаче никога не обясняват нещата напълно, затова ние ще рамкираме малко по-конкретни параметри за ревността във вида, в който ще я разгледаме.

Говорим за ревността по отношение на любовните ни връзки. Естествено, всеки от нас е изпитвал ревност в един или друг момент, защото просто нямаме избор - тя е закодирана в нашето наследство и не можем да избягаме от нея, или поне на мен така ми изглежда. В действителност има спор в научните среди откъде идва тя. Социолози твърдят, че тя е въпрос на култура, въпрос на общество. Психолози пък казват, че тя е въпрос на това как даден индивид - ти или аз - възприема света. Биолози посочват, че има ревност и при животински видове, така че явно се пренася в ДНК-то ни. Това не е важно, ако трябва да сме честни. Въпросът, който е наистина от значение обаче, е как сме я показали, въобще показали ли сме я, и допуснали ли сме да се превърнем в нейни роби, да подчиним съществуването си на нейното влияние? Защото...

Някои хора ревнуват само ако им бъде дадено такова основание. Тяхната ревност най-вероятно ще им послужи да постигнат позитивен ефект - да спрат да приемат човека до себе си за даденост и да се стараят повече. Да спасят връзката си. Да подобрят поведението си, мисленето си. Себе си като цяло. В този ред на мисли - ревността е ценен защитен механизъм и фактор, който носи позитивни последствия след себе си. Оттук нататък, нека наричаме този вид ревност "здравословна". Сега да я оставим настрана и да разгледаме нейната грозна и самотна сестра.

Наместо да си скубете косата, уредете вечеря на свещи.
Други хора нямат нужда от дразнител, който да активира ревността. За тях тя не е природен механизъм, а начин на мислене. Начин на живот! Тя никога не спи у тях. Тя изкривява мисленето им и ги кара да обсебват половинката си. Да я лишават от всякакво право на лично пространство. Да я затварят в клетка. Да я "пазят" (хахахаха) от всеки, който се осмели да погледне към тях. Продавачът в магазина, който се усмихва не защото иска да открадне от вас партньора ви, а просто защото това му е работата и той се държи приветливо към всички. Това няма значение! ТОЙ ИСКА ДА МИ ВЗЕМЕ МОМЧЕТО / МОМИЧЕТО!!!

Този модел на мислене често бива приет като нещо нормално от околните. А това е почти престъпно. Тази ревност всъщност е показател за няколко неща.

Първо, този човек има проблеми с толерантността си. Под това разбирайте, че обикновено не показва такава, или ако показва - прави го заради околните. Обаче ако няма околни?

Второ, в съзнанието на този човек, половинката му е негова собственост. Тя е съвсем малко повече от обикновен предмет. Нуждата за лично пространство не се зачита, "доверие" е напълно непознат термин, и общо взето вселената не съществува, докато той спи и всичко се върти около него. Ако търсите уважение в любовния си живот (как така "ако", по дяволите, какви ги пиша, естествено, че това търсите!) имайте предвид, че няма да го намерите тук. Кой иска да бъде възприеман като предмет?

И най-вече, човекът, който се държи по този начин не обръща особено внимание на реалността. За него субективната самозаблуда е единствената съществуваща реалност. Оттам следва, че той е потенциално нестабилен в психическо отношение, и следователно е опасен за себе си и околните, но най-вече - за обекта на ревността му. Дори и да насочва агресията си навътре - измъчвайки само себе си, няма абсолютно никаква гаранция, че в даден момент няма да експлоадира и да насочи всичко отрицателно навън, обикновено под формата на психически терор или в краен случай - на физическо насилие.

Аз никога не съм ревнувал по този начин. Но съм бил ревнуван по този начин. След като го осъзнах, естествено, направих всичко възможно час по-скоро да избягам с писъци, но не ми се получи. Бях преследван в продължение на почти година, след като ясно бях обяснил, че за мен това отношение е най-малкото обидно. Нищо което казвах и правех обаче не бе зачетено и аз бях подложен на тормоз по телефона, чрез интернет, на работа, в къщи. И то след като бях избягал. Накрая получих следното обяснение:

"Правя го, защото те обичам."

Само че това е лъжа. Просто поредната самозаблуда, последен отчаян опит да си върнеш нещо, което никога не е било твое като за начало. Откъде знам това?

Знам, защото съм обичал истински, а не заради собственото си его, и заради това съм напълно сигурен когато ви казвам: Така не се обича. Така се притежава. Който иска да бъде собственик - да си вземе куче. Аз съм човек. Вие също. Не позволявайте такива хора да унищожават живота и душата ви.

Ако пък вие самите сте такива - направете единственото, което ще ви спаси от това да останете сами: променете се. Научете се да се контролирате. И се научете, че тормозът гони хората, не ги привлича. Ако се стараете вие самите да сте достатъчно добри в една връзка, няма да имате нужда да ревнувате от продавача в магазина, защото вашият човек ще иска вас. И тогава няма значение дали продавачът се усмихва за да флиртува или просто защото това си му е работата. "Спокойствие и само спокойствие", беше казал Карлсон. Щом го казва човек, който живее на покрива, значи не е празна приказка.