Първата любов за втори път

Време на невинност – първата любов е онзи момент от живота ни, в който сме се чувствали най-живи и изпълнени с очаквания. Спомняме си я с умиление, с усмивка, хиперболизираме всеки детайл, свързан с първите ни любовни трепети и вълнения. А когато случайно срещнем човека, който първи е бил достоен за нашата обич, понякога се опитваме

да върнем миналото
отново. Говоря предимно за нас, жените.
„Видях го след двадесет години на среща на класа. Поводът беше годишнина от завършване на средното ни образование. Нещо се преобърна вътре в мен. Беше все същият – усмихнат, забавен. Не спряхме да танцуваме. Разменихме си телефоните и сега почти всеки ден се чуваме. Не, не сме се срещали. В момента той живее в провинцията. Колко глупава съм била на времето! Защо се разделихме ли? Ами, той отиде в казармата, мен ме приеха в университета, разстоянието и времето ни разделиха.“
Липсата на блясък, сивата досада на ежедневието, болезнената несигурност на настоящето и страхът от бъдещето ни карат да се обръщаме назад и да се опитваме

да изживяваме емоции отпреди
десет, двадесет и повече години. Моментите на болка и неудовлетвореност ни карат да потърсим нещо старо, по-малко непознато, по-малко неочаквано. Започваме да си въобразяваме, че познаваме добре човека, в когото сме били влюбени в миналото. И не се замисляме, че и двамата сме се променили.
Голямата заблуда, че в онова далечно минало ще открием любовта без рискове, без сътресения, често се корени в причините, които посочваме за прекратяването на първата любов – учение, преместване в друго населено място, натиск от страна на родителите ни.
„Той беше и си остава любовта на живота ми. Първата и единствената. Бяхме решили да се оженим. Но когато съобщихме на моите родители, мама извади кухненския нож, опря го в гърдите си и заяви, че ще се самоубие. И аз отстъпих. След това се омъжих за друг, когото мама харесваше. Сега съм разведена и животът ми е объркан. Знам, че и той е разведен, защото наскоро се срещнахме. Ще опитам отново. Какво ще се получи, не знам.“
Живеенето с

усещането за нещо незавършено
принудително отнето, с нашия вътрешен бунт понякога ни кара на по-късен етап от живота си да тръгнем по минали следи. Още повече че първият любовен опит, независимо добър или лош, е изключително силен, защото обозначава края на детството, преминаването към зрелостта и първото скъсване със семейната среда.
Нещо повече, първата любов бележи всяка следваща – несъзнателно търсене на отминалото време или още по-високо вдигане на летвата с изисквания към всяка следваща любов. Понякога преоткриването на първата любов ни прави сякаш глупави. С един замах изтриваме десетилетия от живота си, започваме да се чувстваме вечно млади… Обикновено това ни се случва след личен провал и след решение да започнем живота си отначало. Тогава срещата с първата любов се явява камъкът, който обръща колата.
„Не бях се сещала за него от години. Един ден, разглеждайки албума си, видях снимката му и реших да го открия на всяка цена. След целия кошмар на брака ми исках да го видя отново и просто да подържим ръцете си като едно време. Не исках никакъв секс, нито пък да го поделям с жена му. Самата мисъл за среща с него ме накара да предприема много неща – свалих 5 килограма, поднових гардероба си… Почувствах се като 16-годишна.“
Да, първата любов

не ни привлича със сексуалност
При среща влюбените от онова време обикновено не бързат да се хвърлят в леглото. Или ако решат да правят секс, отдават по-голямо значение на нежностите, отколкото на самия секс. Или поне жените. След като години наред е трябвало да бъдат добри съпруги, майки, професионалистки, настъпва моментът на онова мечтание, което им помага поне за малко да се дистанцират от трудната реалност. И за какво мечтаят? За полет на духа, за силно туптене на сърцето, за изключителността на мига… С какво свързваме тези състояния?
Естествено, със спомена за първата любов.
Завръщане към миналото е невъзможно. Това разбира голяма част от нас, които са се опитали да го възродят.

Изтрезняването винаги настъпва
било след час, дни или месеци.
„Реших, че след толкова много жертви от моя страна имам право на малка авантюра. Заминах за три дни в Гърция с първата си любов. Вкъщи знаеха, че съм в командировка. Само за час си припомних защо го напуснах, а на третия ден бях убедена, че той е всичко онова, което не искам. Не, голямата, истинската ми любов е настоящият ми съпруг. Разбрах, че съм щастливка. Сега съм наясно какво наистина мога да загубя.“
Прощаването с илюзиите често ни помага да продължим с лекота пътя си напред, да оценим позитивните страни на човека до нас. Този от миналото може да послужи само като отправна точка към бъдещето.
Не трябва да забравяме, че мъжете, като вечни търсачи на новото, трудно се връщат отново към старата любов. Те добре разбират, че появата на минала страст може да доведе само до трудности.
„Преди няколко дни срещнах ученическата си любов. Беше хубаво момиче, а сега бръчките є личат. Дали бих подновил връзката си с нея? Не, мисля, че не. Не искам да рискувам да загубя семейството си заради нея. Ако поне все пак поема този риск, то поне да бъде заради нещо ново, непознато.“
Повече от мъжете реагират по този начин. Не защото са лишени от романтизъм, а защото природата им на завоеватели винаги се нуждае от нови предизвикателства. Тогава ние, жените, защо да държим главите си обърнати назад?


Любов или носталгия
Важното е да не бъркате носталгията по миналата любов с реалната възможност да възобновите отношенията си. Сексът с бившия мъж или жена не означава, че и двамата имат намерение отново да свържат живота си. Тук голямо влияние оказва желанието на всеки да запази властта си над другия човек, както и потребността всеки да повиши самооценката си: „Той НЕ може да ме забрави“ или „Аз съм мъжът на живота є“. Но не бива да храним надежда, че на сутринта ще последва предложение за брак, дори и да сме чули два или три пъти тези изказвания.


Да живее човек сам, е сложно; близките го критикуват, че е егоист, че е допуснал развод или раздяла; бъдещето е неизвестно и затова плаши… Но всички тези доводи въобще не са повод за възобновяване на отношенията с бивш съпруг или съпруга. Те могат само да приближат човек до нов разрив, който би се преживял много по-тежко от първия.

–––––––––––––––––––

Защо сме склонни да започнем отначало
Остарявайки, човек става все по-търпим към другите: той е готов да приеме недостатъците на партньора и да не се стреми да получи от брака всичко и веднага. В младостта си ние нерядко встъпваме в брак или в любовна връзка, за да получим признание, уважение, да почувстваме, че сме нужни на някого. Но след това се раждат децата и стремежът да бъдеш необходим на някого се задоволява напълно. И когато ние отново се срещнем със свой предишен партньор, ни обзема желание не да взимаме, а да даваме, да се грижим, да създаваме уют за някого.
„Аз бях инициаторът на своя развод – след петнадесет години брак и раждане на три деца – разказва 50-годишната Алина. – Десет години живяхме разделени, и то доволно успешно – и в професионален, и в личен план, – макар че нито аз се омъжих повторно, нито той се ожени за втори път. Срещнахме се отново на сватбата на по-големия ни син, разговаряхме за незначителни неща, но аз все по-ясно започнах да разбирам, че той ми е толкова интересен, колкото в началото, когато се запознахме. След като обмислих всичко внимателно, му изпратих писмо, в което се опитах да го убедя, че и за двамата ще е по-добре, ако се съберем пак. Той веднага ми отговори. Срещнахме се, поговорихме и решихме пак да заживеем заедно. Сега сме съвършено различно семейство. По-рано се държахме като егоистични деца, а днес сме отворени един към друг, в това число и в секса.“
Тази връзка е нещо като опрощение – всички други връзки, които са имали и двамата, преди да се съберат повторно, сякаш са работили в полза на тяхното събиране. И така се случва понякога в живота, но по-рядко.