ЗАТВОРЕНА ВРАТА

Спрях пред вратата ти плътно затворена.
Дълго я гледах, но не посмях
да ти почукам и тихо да вляза.
Стоях колебливо, обзета от страх!

Но чух гласа ти, беше безгрижен.
Нямаше нотка дори на тъга.
Колко наивно! Надявах се скрито,
че може би тъжен и сам си в нощта.

Как да избягам от нашето минало
и да забравя, когато боли?
Мисли и чувства как да прогоня?
Как ли да кажа:"Сърце забрави!"?

Тихите спомени все ме спохождат.
Късат по малко от мойта душа.
Може би накой ден, щом тя се свърши,
ще мога спокойно и аз да заспя.